Водно Спасяване

Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.
Водно Спасяване

Форум за бъдещите, бившите и настоящи спасители.

РЕКЛАМИРАЙ ТУК! Email за връзка: kirilalamurov@gmail.com

Latest topics

» Какво е знамето - инфо в нета
Съб Авг 24, 2013 12:51 pm by krasi337

» На плажа това лято.
Съб Мар 17, 2012 8:36 am by ELMANIFICO

» Сезона започна!
Сря Дек 21, 2011 6:29 pm by KiKo0o

» Surf
Сря Дек 21, 2011 6:24 pm by KiKo0o

» Инциденти по плажовете
Пон Дек 19, 2011 11:18 am by ELMANIFICO

» Екипировка за работния ден
Нед Дек 18, 2011 2:14 pm by ELMANIFICO

» Ученици на море само със спасител!
Вто Окт 11, 2011 1:26 pm by KiKo0o

» Здравейте
Съб Сеп 10, 2011 8:08 pm by KiKo0o

» Наредбата за водно спасяване е остаряла
Пет Сеп 09, 2011 11:35 pm by KiKo0o

BGTop

    Стилове в плуването.

    Share

    ELMANIFICO

    Брой мнения: 18
    Points: 32
    Reputation: 3
    Join date: 20.05.2011

    Стилове в плуването.

    Писане  ELMANIFICO on Пон Май 23, 2011 10:03 pm

    Мисля че тук е мястото да обсъждаме различните стилове на плуван, техниката , как да изчистим нашата техника, как да тренираме и подобряваме нашите резултати в плуването.

    Ето и малко обща информация за плуването като спорт.

    Плуването е начин на придвижване във водата посредством движение на тялото. То е присъщо за човека и някои животни. Освен прекрасен начин за поддържане на физическа форма и активност, плуването е и спортна дисциплина. То е един от спортовете на първите модерни Олимпийски игри през 1896 в Атина. През 1908 г. в Лондон е основана Международната федерация по плуване [FINA].[1] В момента плуването е вторият по популярност индивидуален спорт в света. Според някои експерти в далечното бъдеще плуването ще стане спорт номер едно на планетата.[2] Умението да плуват спомага значително на хората да практикуват много други дейности и спортове като водни ски, водна топка, риболов или гребане. Плуването може да се извършва в специални плувни басейни - 25-метрови или 50-метрови (понякога наричани олимпийски) или в езера, реки, море или океан.

    Водата може да бъде много опасно място за хора, които не умеят да плуват, особено ако е студена, има прилив или вълни. В много страни бебетата са обучавани да плуват почти веднага след раждането си с което се предотвратява страха от водата в по-късна възраст.

    История на плуването


    Плуването е много стар спорт. Най-ранните доказателства са на скални рисунки отпреди 6 000 години. Първите писмени доказателства са отпреди 2000 години. Гилгамеш, Илиадата и Одисеята са други източници по които се съди за плуването като физическо занимание от дълбока древност.

    Древните гърци не включват плуването в олимпийските си игри, но го практикуват и често строят басейни в баните си. В Япония около 36 година пр.Хр. се провеждат състезания по плуване между самураите, които са първите известни състезания по този спорт.

    По време на Средновековието едно от изискванията към рицарите е да могат да плуват, но това занимание постепенно запада след като обществото става по-консервативно.
    През 1603 първата национална плувна организация е създадена, в Япония. През 1696 във Франция е написан първият справочник по плуване "Изкуството на плуването" (The Art of Swimming). Тази книга е преведена и на английски и се ползва много дълго време. Първият немски плувен клуб е създаден през 1837 в Берлин.

    През 1844 година в Лондон се провежда състезание по плуване, в което участват и индианци. Докато всички останали плуват бруст, индианците плуват в стил подобен на днешния свободен стил, който е значително по-бърз и печелят лесно. При описанието на този стил се казва, че ръцете им се движат като вятърна мелница, а краката нагоре и надолу.

    Първият закрит плувен басейн е открит в Англия през 1862 година. Капитан Матю Уеб е първият човек преплувал Ла Манша през 1875. Дължината от 34.21 km той преплува за 21 часа и 45 минути.В продължение на 31 години след това никой друг не опитва да направи същото.

    Плуването е един от олимпийските спортове на първите модерни олимпийски игри през 1896 години, но по това време е открит само за мъже, които се състезават в 4 различни дисциплини. На жените е рзрешено да се състезават едва на олимпийските игри в Стокхолм през 1912 година.
    Джони Вайсмюлер[3] (2 юни 1904 – 20 януари 1984) слага началото на нова златна ера в историята на плуването. Той е американски плувец и първият преплувал 100 метра под една минута. Печели пет златни олимпийски медала и един бронзов. Поставя 67 световни рекорда. След като приключва състезателната си кариера става актьор, като играе ролята на Тарзан в 12 различни филма. Негово дело е известният характерен вик на Тарзан.

    През 1928 година за първи път се използва подводна фотография, за да се изследват движенията на спортистите. Различните стилове в плуването еволюират и се променят няколко пъти. През 1972 на олимпийските игри в Мюнхен Марк Шпиц поставя своеобразен рекорд. Той печели 7 златни медала със седем световни рекорда. Майкъл Фелпс през 2004 година е спортистът, който се доближава до този рекорд с шест златни и два бронзови. На олимпийските игри в Пекин през 2008 година обаче Майкъл печели 8 златни медали със седем световни рекорда, като по този начин подобрява рекорда на Шпиц. Той също така държи рекорда по най-много златни олимпийски медала (засега 14).

    История на спортното плуване в България

    За началото на спортното плуване в България има две основни тези.[4] Първата (по-разпространена и официално приета) е, че то е родено на 28 септември 1931 г., когато в София на басейн "Дианабад" се провеждат Балкански игри по плуване с участието на България и Гърция. Втората теза (по-слабо известна) сочи датата 18 май 1923 г., когато във Варна е учреден Български Народен Морски Сговор (БНМС) - организацията първа ръководила и администрирала плувния спорт в тогавашна България. Датата 18 май 1923 г. привлича все повече поддръжници. През 2008 година за първи път 18 май е честван във Варна. Основният недостатък на датата 28 септември 1931 г. е, че тя не е свързана с общобългарска плувна проява, докато 18 май 1923 г. е. Експерти предполагат, че датата 18 май 1923 година в крайна сметка ще надделее.

    За историята на плуването в България има издадени няколко книги и десетки статии. Най-авторитетните познавачи и историци са доц. д-р Миролюб Кутинчев (починал), Христофор Панайотов (починал), доц. д-р Христо Константинов и Иван Цанов д-р.

    Най-известните журналисти, които пишат за плуване в България в момента са Николай Г. Кръстев (в. Дневен Труд), Василен Димитров и Иван Цанов (Първи Български Плувен Сайт). В миналото най-запалените по плуването журналисти са били Александър Бойнов (починал) и Иво Палийски. Най-популярният плувен статистик е Румен Атанасов от Пловдив. Най-популярната плувна медия е Първи български плувен сайт с около 5650 хита дневно - собственост на Асоциацията на българските плувци, създаден на 8 юни 2002 г. [5]. Богат снимков материал от актуални състезания за плуване в България и странство се публикува на сайта собственост на Евгени Цеков. [6]

    С големи научни приноси е доц. д-р Тодор Рачев (починал). Плувни легенди са още: Емануил Атанасов (Емата) от София (починал), Максим Станишев от София (починал), Атанас Гинчев (Буби) от София, Стефан Попов-Замората от София (починал), Алекси Алексиев-Папата от Варна (починал), Милко Рачев-Бати Милко от Варна и Антон Митров-бате Тони от Велинград (починал).

    Най-известната българска плувкиня е Таня Богомилова (олимпийска шампионка от Сеул 1988 г.), а най-известният български плувец е Петър Стойчев (десеткратен носител на Световната купа на ФИНА по плувен маратон). Други много известни български плувци са Антоанета Френкева (Смолян), Соня Дангалакова (Пазарджик), Мария Николова (Варна), Жанет Славчева (София), Юлиян Русев (Варна), Стефан Георгиев (Пловдив), Георги Михалев (Бургас), Денислав Калчев (Силистра) и Михаил Александров (България-САЩ).[7]

    Към април 2011 г. със състезателно плуване в България се занимават около 3250 човека (картотекирани в БФПС), а хората, които могат да плуват и се интересуват от спортно плуване в България са около половин милион. Най-добрите български плувни клубове според класирането по точки за купа "България" за 2009 г. са: ЖПК Младост'91 (Пловдив), Ирис (Русе), НСА (София), Бриз (Бургас), Вихрен (Сандански), София'21 (София), Лято-Връбница (София), Черно море - Армеец (Варна), Левски (София), Торпедо (Варна). Най-добре развито e спортното плуване в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Сандански и Велинград.

    Председател на Управителния съвет на Българска федерация плувни спортове е Георги Аврамчев, а генерален секретар е Таня Богомилова-Дангалакова. Старши треньор на националния отбор е Веселин Суров. БФПС членува в ЛЕН (Европейска лига по плуване) и ФИНА (Световна федерация по плуване за аматьори)[8].

    На 3 април 2008 г. в София е основана Асоциация на българските плувци. За председател е избран Николай Г. Кръстев, а за генерален секретар Иван Цанов. На 17 март 2010 г. Асоциацията на българските пувци с подкрепата на Българска федерация плувни спортове и Българска федерация водна топка издаде първи брой на списание "Плуване & Водна топка"[9]

    Никой не знае (дори държавните и статистическите структури) точният брой на плувните басейни за спортно плуване в България (25 и 50-метрови), но се предполага, че са над 300. На изискванията на международните стандрати отговорят обаче само няколко от тях. Най-легендарните басейни в България за спортно плуване са пет - басейн "Диана бад" в София (50-метров открит басейн - построен 1931 г.), басейн "Спартак" в София (50-метров покрит басейн - построен 1968 г.), басейн "Спортна палата" в София (25-метров покрит басейн), в Пловдив (25-метров покрит басейн "Младост" - построен 1973 г.) и във Варна (плувен комплекс "Приморски" с два открити 50-метрови басейни - "Юлиян Русев" (за плуване) и "Алекси Алексиев" (за скокове и водна топка) - построен 1964 г., основно ремонтиран през 2008 г.).

    Техника на плуването

    При животните

    Освен водните животни, много други видове животни също плуват. Повечето породи кучета са много добри плувци. Известно е, че котките мразят водата, но всъщност възрастните котки могат да плуват. Към категорията на плувците спадат и конете, лосовете и слоновете, които могат да преплуват дълги разстояния, дори в дълбоки води. И питомните, и дивите зайци могат да плуват. Морските свинчета и мишките имат много добри качества на плувци. Животните обикновено плуват като ритат с крака във водата. Мишките използват опашката си за навигация.

    Съществуват водни змии, които прекарват целия си живот във водата, но дори змиите, които са сухоземни, плуват много добре. Тъй като нямат крака, змиите плуват с извиване на цялото си тяло.

    При човека

    За човека не е особено трудно да се задържи над водата. Хората, които имат ниско количество мазнини и висок център на тежестта, са по-затруднени със задържането на повърхността на водата. Плуването при човека изисква движения и на четирите крайника. Причината за голям процент от броя на удавените се дължи на паника. Състезателното плуване се появява в края на 19-ти век и постепенно се оформят 4 стила на плуване и 18 състезателни дисциплини при жените и мъжете (общо 36).

    Свободен стил, наричан също така кроул:
    Оптималният стил в отношение изтощителност и скорост. Плува се на корем, като движението на ръцете и краката е в плоскост перпендикулярна на тази на водата. Ръцете и краката се движат последователно, а не едновременно. Ръцете извършват кръгови движения, а краката - надолу-нагоре. Има 3 вида дишане - вдишване на 1 цикъл с ръцете (само на лява или дясна ръка), на цикъл и половина и от 50 до 100 метра без поемане на въздух който се ползва от професионални спринтьори на къси растояния с цел избягване на съпротивлението при показването на главата. Повечето от плувците предпочитат да плуват кроул. Дистанциите са 50 м, 100 м, 200 м, 400 м, 800 м и 1500 м.

    Бруст:
    Най-популярният стил в плуването. Плува се по корем, при което ръцете и краката изпълняват симетрични кръгови движения в плоскост, паралелна на повърхността на водата, движенията на краката и ръцете наподобяват жабите. Той е труден състезателен стил, защото е най-бавният от четирите официални състезателни плувни стила и и изисква повече енергия когато се плува със скорост. Дистанциите са 50 м, 100 м и 200 м.

    Гръб

    Наподобява кроул, като разликите са, че се плува на гръб и стартът става от водата, а не извън нея. Той е третият по скорост стил и единственият, който се плува на гръб. Основните индивидуални дистанции са 50 м, 100 м и 200 м.

    Бътерфлай (наричан и делфин)


    Бътерфлаят е най-изтощителният стил от посочените. При него се изисква движенията на плувеца да са билатерално симетрични (лявата страна на тялото му да прави същото като дясната). Плува се на корем и дистанциите са 50 м, 100 м и 200 м.

    Дисциплини в състезателното плуване

    Състезателното плуване става популярно през 19-ти век и е част от Летните Олимпийски игри. Освен тях има и още няколко плувни дисциплини:

    Щафетно плуване свободен стил, където обикновено се плува кроул и дистанциите са 4x50, 4x100 и 4x200 метра
    Съчетано плуване, където един плувец плува бътерфлай, гръб, бруст и свободен стил в този ред.
    Смесена щафета, където четиримата плувци, плуват гръб, бруст, бътерфлай и свободен стил в тази последователност. Дистанциите са 4 × 50 м и 4 × 100 м.
    Нормалните дистанции в индивидуални дисциплини са 50.100.200.400.800 и 1500м свободен стил; 50 и 100 и 200 метра гръб, бруст и бътерфлай.

    Екипировка

    Основната екипировка на плувците се състои от плувна шапка, очила за плуване и бански костюм.

    Плувната шапка се изработва от силикон, ликра или латекс. Тя се носи по няколко причини - предпазва косата от вредното влияние на хлора, запазва я сравнително суха и намалява триенето с водата.

    Плувните очила освен че осигуряват нормално виждане под вода, предпазват очите от вредни за тях вещества — като солта в морето и океана или хлора в басейните.

    В състезателното плуване банският костюм претърпява много промени, напоследък навлизат съвършено нови технологии в изработката. Използва се продукта LZR Racer, разработка на НАСА, който първоначално е бил предназначен за астронавтите. Спидо успява да приспособи този материал за изработка на костюми за плувци. Материалът представлява високоеластичен найлон в съчетание с полиуретан. Няма шевове. Покрива цялото тяло (както при жените, така и при мъжете). Този бански за пръв път е разрешен за ползване на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година. Той намалява значително триенето във водата, а това че е тънък, лек и еластичен позволява на мускулите да дишат.

    Източник:
    http://bg.wikipedia.org

    ELMANIFICO

    Брой мнения: 18
    Points: 32
    Reputation: 3
    Join date: 20.05.2011

    Бътерфлай / Делфин

    Писане  ELMANIFICO on Вто Май 24, 2011 1:01 am

    Бътерфлаят (делфинът) е стил, който се плува на гърди като двете ръце се движат едновременно. Движението на краката при бътерфлай се развива отделно и е известно като „делфиново движение”. Докато другите стилове като бруст, кроул или гръб могат да се плуват по-лесно дори и от начинаещи плувци, бътерфлаят изисква прилагането на много добра техника. Много плувци го намират за най-труден стил. Делфинът е най-новият плувен стил при състезанията от около 1934 година.

    Скорост и ергономия

    Бътерфлаят е вторият най-бърз стил след кроула, и е най-бързият стил контролиран от Международната федерация по плуване (ФИНА). Скоростта на най-добрите плувци е около 1,98 м/с (метра в секунда), близо до скоростта на плувците при кроула (2,17 м/с), по-бърз от гърба (1,84 м/с) и от бруста (1,67 м/с). Пиковата скорост при делфина е дори по-голяма от тази при кроула, което се дължи на синхронното дърпане / бутане на двете ръце, и все пак скоростта намалява значително при фазата на връщане в първоначално положение (пренасяне), поради което като цяло е малко по-бавен от кроула.

    Брустът, гърбът и кроулът могат да се плуват по-лесно дори когато техниката на плувеца е слаба. Бътерфлаят обаче не прощава при грешки в стила; изключително трудно е да се преодолее слабата техника при делфина чрез груба сила. Повечето хора го смятат за най-трудния плувен стил. Основните затруднения при плувците са синхронното пренасяне над водата, особено когато се комбинира с дишане, тъй като двете ръце, главата и част от рамената трябва да бъдат изцяло повдигнати над водата.

    История
    Бътерфлаят е стил, който произтича от бруста. Дейвид Армбръстър, треньор по плуване към Университета на Айова, изследвал бруста, и особено разглеждайки проблема на съпротивлението породен от подводното пренасяне. През 1934 година, както се твърди, Армбръстър въвежда метод за изнасяна на ръцете напред над водата при бруста. Той нарича този „нов” стил „бътерфлай”. И макар, че бътерфлая е бил труден, той спомага за огромно подобрение в скоростта. Една година по-късно, през 1935, Джак Сийдж, плувец също от Университета на Айова, разработва техника на ритане, която включва плуване на една страна и ритане с краката в унисон, подобно на опашка на риба, а по-късно изменя техниката така, че да се плува с лицето надолу. Той нарича този стил Удар делфинова опашка. Армбръстър и Сийдж бързо разбират, че като се комбинират тези техники се създава много бърз плувен стил, който се състои от ръце бътерфлай и два делфинови удара за един цикъл. Произходът на стила Бътерфлай, обаче, се оспорва от „Кеймбридж Скуул” - Историци на плувното изкуство.

    Обаче има и други хора, които предявяват права за създатели на стила бътерфлай. Джак Стивънс (който участва в проект „ултра” в Блечли Парк по време на Втората световна воина) твърди, че е създал стила близо 30 години преди Дейвид Армбръстър. Около 1907 година в обществен басейн в Белфаст, Джак Стивънс твърди, че е подобрил първоначалните движения на стил по-късно станал известен като „бътерфлай”. Др. Филип Макалистър от центъра за изследван на спортното развитие при Джонс Хопкинс и Кеймбридж, насочва вниманието към състезание по плуване, проведено през 1911 година при река Холококи в Белфаст. Свидетелските показания на очевидци съобщават за „нов стил, нещо между риба и делфин”, който някои състезатели са усвоили в своите усилия за по-висока скорост. Обаче Ирландският съвет по плувна етика отсъжда, че подобен стил е „неблагочестив” и заличават случката в обществените регистри, като така се обяснява скорошната и поява като резултат от продължително проучване на архивите.

    Понастоящем, целият стил се нарича бътерфлай, но някои също така го наричат делфин особено когато се отнася до делфиновия удар.

    Новият стил е значително по-бърз от обикновения бруст. Като използва тази техника Сийдж изплува 100 ярда (91 метра) за 1:00.2. Обаче ударът делфинова опашка нарушавал правилата на ФИНА и не е бил допуснат. Следователно, ръце бътерфлай с крака бруст е бил използван от няколко плувци по време на Лятната Олимпиада през 1936 година в Берлин при състезания по бруст. През 1938 година, почти всеки брусист използвал този бътерфлай стил, и все пак този стил се е смятал за вариант на бруста до 1952 година, когато е бил приет от ФИНА като отделен стил със свои правила. Лятната Олимпиада през 1956 година са първите Олимпийски игри, където бътерфлаят се плува като отделна дисциплина: 100 м (жени) и 200 м (мъже).

    Техника
    Техниката бътерфлай с делфинов удар се състои от синхронно движение на ръцете със синхронно ритане с краката. Добрата техника е решаваща, за да се плува стила ефективно. Вълнообразното движение на тялото също е много важно, тъй като това е ключът към лесно синхронно пренасяне на ръцете и дишане над водата.

    В първоначално положение, плувецът лежи на гърди, ръцете са изпънати напред, а краката са изпънати назад.

    Движение на ръцете


    Стилът бътерфлай има три основни части: дърпане, бутане и пренасяне. Те могат да бъдат допълнително раздробени. От първоначалното положение движението на ръцете започва подобно на ръцете при бруста. Дърпащото движение следва полукръг с лакти по-високи от дланите, а дланите са обърнати е към центъра на тялото и надолу. Ще очертаете формата на стара ключалка по време на дърпащото движение. Полукръгът свършва пред брадичката с длани близо една до друга така че плувеца да може да оформи триъгълник с пръсти.

    При бутащото движение се избутват дланите назад във водата под тялото отначало, и отстрани на тялото в края на бутането. Плувецът бута с ръце само 1/3 от разстоянието до бедрата, като по този начин става по-лесно започването на пренасянето, то е по-кратко и прозорецът за дишане е по-кратък. Движението увеличава скоростта по време на фазата бутане/дърпане, като ръката е най-бърза в края на бутането. Тази стъпка се нарича освобождаване и е решаваща за пренасянето. Скоростта в края на бутането се използва, за да се помогне за пренасянето.

    При пренасянето ръцете се завъртат настрани над водната повърхност до предно положение, с лакти малко по-високи от дланите и раменете. Ръцете трябва да се завъртят напред бързо за да застанат отпред над водата. Пренасяне с висок лакът като при кроула спестява много енергия, и все пак ограничението на движение в рамената не позволява това да стане лесно, и поради синхронизираното движение не е възможно завъртането на рамената както при кроула.

    Ръцете влизат във водата първо с палците на ширината на раменете. При по-широко влизане се губи движение при дърпащата фаза, а при по-тясно влизане когато ръцете се докосват се губи енергия. Цикълът повтаря дърпащата фаза.

    В общи линии, като се гледа отдолу, движението на ръцете очертават фигурата на широка „ключалка” по време на загребването във водата. И все пак, наскоро, дърпане с по-прави ръце се предпочита от състезателите по плуване.

    Движение на краката

    Движението на краката е подобно на движението на краката при кроула, само че тук краката се синхронизирани. Раменете се изкарват над водата с ритане силно нагоре и средно надолу, и обратно под повърхността с ритане силно надолу и средно нагоре. Гладко вълнообразно движение съединява цялото действие.

    Ходилата са притиснати едно към друго, за да се избегне загубата на воден натиск. Ходилата са насочени надолу, което дава тласък надолу, като се движат ходилата нагоре и се натиска с главата надолу.

    В действителност няма условия в правилата на състезателния бътерфлай, според които един плувец трябва да направи точно определен брой удара при делфина - плувецът може да рита малко или много в зависимост от своето желание. Макар, че състезателните правила позволяват този избор, обичайният метод на плуване бътерфлай е с два удара.

    Тъй като бътерфлаят е произлязъл от бруста, може да се плува с брустов или камшичен удар от някои плувци. Макар, че брустът бе отделен от бътерфлая през 1953 година, брустовото ритане в бътерфлая е беше официално забранено до 2001 година. Обаче известен брой елитни плувци бяха разтревожени от промяната тъй като те са от време когато бътерфлая обикновено се е плувал с крака бруст. Тогава ФИНА бе убедена да позволи крака бруст при елитното плуване. При даденото им право на избор, повечето плувци избират да използват делфиновия удар, но все още има няколко плувци, които предпочитат крака бруст при плуване за здраве и дори за състезания.

    Дишане


    Има само малък прозорец за дишане при бътерфлай. Ако този прозорец се пропусне плуването става много трудно. Оптимално, делфинистът синхронизира вдишванията с вълнообразните движения на тялото, за да опрости дихателния процес; да се прави това добре се изисква определено внимание към техниката на бътерфлая. Дихателния процес започва по време на „натискащата” част от загребването. Когато дланите и предмишниците се движат под гръдния кош, тялото естествено се издига към повърхността на водата. С минимално усилие, плувецът може да повдигне главата за да се покаже на повърхността. Плувецът вдишва през устата. Опитните плувци продължават да гледат към дъното на басейна докато вдишват за да държат тялото балансирано и в права линия. Главата се връща обратно във водата след като ръцете излязат от водата, за да се завъртят напред над водната повърхност. Ако главата остане отвън твърде дълго, пренасянето се затруднява. Плувецът издиша през устата и носа до следващото вдишване. Някои плувци, като Денис Панкратов, дишат на една страна както при кроула, но тяхното синхронизиране е същото.

    Обикновено се вдишва през едно загребване. Това може да се поддържа при големи разстояния. Често, вдишването на всяко загребване забавя плувеца. (На определено ниво, загребването с дишане и загребването без дишане стават с една и съща скорост; следователно, състезатели с много богат опит като Макъл Фелпс могат да вдишват на всяко загребване.) Други интервали на вдишване практикуване от елитни плувци включват подхода „две нагоре, едно надолу”, където плувецът вдишва два последователни пъти, а на третия главата е под водата, което е по-лесно за белите дробове. Плувци с добър капацитет на белите дробове могат да дишат на всяко трето загребване по време на спринтове или финали. Някои плувци дори задържат дъха си за цялото състезание (като се има в предвид, че състезанието е кратко).

    Движение на тялото
    Плуването на стила бътерфлай е трудно, ако не се използва средната част на тялото, а правилното синхронизиране и движение на тялото правят плуването на стила бътерфлай много по-лесно. Тялото се движи вълнообразно, като се контролира от средната част, и когато гърдите се натискат надолу, бедрата отиват нагоре, а дупето се появява на повърхността на водата и се трансформира в плавен удар. По време на фазата на бутане, гърдите отиват нагоре, а бедрата са в най-ниската си позиция. При този стил, втората част на цикъла е по-силна от първата, тъй като втората е в по-добър синхрон с движението на тялото.

    Стартиране

    Бътерфлаят използва обикновения старт при плуването. След стартирането идва фазата на плъзгане под водата, последвана от делфинови удари под водата. Плуването под вода намалява съпротивлението, което се поражда при плуването на повърхността и е много икономично. Правилата позволяват 15 метра подводна част, преди главата да трябва да се покаже на повърхността и да започне нормалното плуване.

    Обръщане и финал


    По време на обръщанията и на финала, двете ръце трябва едновременно да докоснат стената докато плувеца продължи да плува с лице надолу. Плувеца докосва стената с двете си ръце, а лактите леко се свиват. Свитите лакти позволяват на плувеца да се отблъсне от стената и да се обърне настрани. Едната ръка напуска стената за да се премести отпред под водата. В същото време крака се прибират близо и се насочват под тялото към стената. Втората ръка напуска стената, за да се премести над водата отпред. Това често се нарича „под/над обръщане” или „отворено обръщане”. Краката докосват стената, а ръцете са отпред. Плувецът потъва под вода и лежи на гърди, или близо до това положение. След това плувецът се отблъсква от стената, като запазва обтекаема форма с ръце изпънати напред. Подобно на старта, на плувецът е разрешено да плува 15 метра подводна част, преди главата да трябва да се покаже на повърхността. Повечето плувци използват делфинови удари след първоначалната плъзгаща фаза.

    Финалът изисква плувецът да докосне стената с двете ръце по едно и също време в една и съща хоризонтална равнина.

    Състезания


    Има три общи разстояния, които се плуват при състезателен бътерфлай, и при голям (50 метра) и при малък (25 метра) басейн. Разбира се плуват се и други дистанции при определени случаи. Например, при Националната колежанска спортна асоциация състезанията се плуват в 25 ярдов (22.86 метра) басейн.

    · 50 м Бътерфлай
    · 100 м Бътерфлай
    · 200 м Бътерфлай

    Бътерфлаят е също част от Съчетаното плуване при следните разстояния

    · 100 м Съчетано (само в малък басейн 25 м)
    · 200 м Съчетано
    · 400 м Съчетано
    · 4 х 100 м Смесена щафета
    · 4 х 200 м Смесена щафета

    Това са официалните правила на ФИНА. Те се прилагат по време на официални състезания по плуване.

    От началото на първото загребване след старта и всяко обръщане, тялото ще лежи на гърди. Подводното ритане на една страна е разрешено. Не се позволява завъртането по гръб по което и да се време.

    И двете ръце се изнасят напред заедно над водата и ще се движат назад едновременно през цялото състезание с изключение на старта и обръщанията.

    Всички движения на краката нагоре и надолу трябва да стават едновременно. Позицията на краката или на ходилата не е задължително да е на едно и също ниво, но те не трябва да се редуват при ударите по отношение един на друг. Брустово движение на краката не се разрешава.

    При всяко обръщане и при финиширане в състезанието докосването ще се извършва и с двете ръце едновременно, на, над или под повърхността на водата.

    При старта и при обръщанията, на плувеца се разрешава едно или повече ритания с краката и едно дърпане с ръцете под вода, което трябва да го изведе на повърхността. Ще бъде разрешено на плувеца да е напълно потопен за разстояние не повече от 15 метра след старта и след всяко обръщане. До тази точка, главата трябва да се е показала на повърхността. Плувецът трябва да остане на повърхността до следващото обръщане или до финала.

    Само дистанциите в метри се включват в официалните Олимпиади.

    Източник: WIKIPEDIA ; http://www.swimbg.com ; www.youtube.com

    Видеоклипове:

    http://www.youtube.com/watch?v=uTkezlTjigg&feature=player_embedded#at=24
    http://www.youtube.com/watch?v=fJeENNNK5Iw&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=-yqTCsC5dtI
    http://www.youtube.com/watch?v=GK0LA1KYG7E&feature=player_embedded

    ELMANIFICO

    Брой мнения: 18
    Points: 32
    Reputation: 3
    Join date: 20.05.2011

    Гръб

    Писане  ELMANIFICO on Вто Май 24, 2011 1:11 am

    Гръб

    Гърбът, също понякога наричан гръбен кроул, е един от четирите плувни стила контролирани от Международната федерация по плуване (ФИНА), както и единственият контролиран стил, който се плува на гръб. Той има предимството на лесното дишане, но и недостатъка, че плувецът не вижда накъде се е насочил. Също така това е единственият състезателен стил, при който се стартира във водата. И кроулът и гърбът са стилове, при които се извършва завъртане около вертикалната ос на тялото.

    Скорост и ергономия
    Максималната скорост на плуване е 1,84 метра в секунда. Поради тази позиция на гърба, стилът гръб използва различни мускули в горната част на тялото от тези използвани при другите стилове. При дистанция от 200 м времената на бътерфлай и гръб са почти еднакви

    Техника

    В първоначално положение плувецът лежи по гръб с изпънати напред ръце и изпънати назад крака.

    Движение на ръцете

    При гърба, ръцете допринасят много за движението напред. Загребването се състои от две основни части: силна фаза (която се състои от три отделни части) и пренасянето / възстановяването (връщането на ръката в първоначално положение). Ръцете се редуват така, че винаги едната ръка е под водата, докато другата се възстановява. Едно пълно завъртане на ръката се смята за един цикъл. От първоначалното положение едната ръка потъва леко под водата и се обръща с дланта навън - това е фазата на Захващане (първата част от силната фаза. Дланта влиза надолу около 10 инча (25 см) като захваща водата.

    По време на силната фаза, дланта следва пътя на полукръг от Захващането до страната на бедрото. Дланта е винаги обърната в противоположна посока от посоката на плуване, а лакътят винаги сочи надолу към дъното на басейна. Това се прави за да може и ръцете и лактите да избутват максимално количество вода назад за да се избутва тялото напред. На височината на раменете и горната и долната ръка трябва да образуват ъгъл от максимум 90 градуса. Това се нарича Средно дърпане от силната фаза.

    Фазата на Средното дърпане се състои от избутване на дланта на ръката колкото е възможно по-надолу, като пръстите сочат нагоре. Отново целта е да избута тялото напред срещу водата. В самия край на фазата на Средното дърпане, дланта замахва надолу за едно последно избутване напред, надолу до дълбочина от 45 см, като по този начин се създава Финалът на Силната фаза. Освен избутването на тялото напред, това също помага да се завърти гърбът на другата страна като част от движението на тялото. По време на силната фаза, пръстите на ръцете могат да бъдат леко разтворени, тъй като това ще повиши съпротивлението на ръката във водата заради завихрянето.

    За да се подготви за фазата на пренасяне, ръката се обръща така, че дланта да сочи към краката, а палеца да сочи нагоре. В началото на фазата на пренасяне на едната ръка, другата ръка започва своята силна фаза. Ръката, която се възстановява се движи в полукръг над рамената до предна позиция. По време на това пренасяне, дланта се завърта така, че кутрето да влезе във водата първо, а дланта да сочи навън. . след кратка фаза на плъзгане, цикълът се повтаря в подготовка за следващата силна фаза.

    Един упражнение използвано при този стил е да се движат и двете ръце синхронно, а не да се редуват, подобно на загребване бътерфлай само че на гръб. Това е по-лесно за координиране, а и максималната скорост по време на обединената силна фаза е по-висока, и все пак скоростта е много по-бавна по време на обединеното пренасяне. Средната скорост обикновено ще по-ниска от тази на редуващото се загребване.

    Също така е възможно да се движи само по една ръка, където едната ръка преминава през силната и възстановителната фаза, докато другата е опъната напред (плуване със застигане). Това е бавно, но се използва често за да могат плувците да усвоят движението, тъй като те ще трябва да се концентрират само върху едната ръка.

    Движение на краката

    Движението на краката при гърба е подобно на ритането при кроула. Те имат не малък принос за движението напред, и са изключително важни за стабилизиране на тялото.

    Ударите с крака също се редуват, като единият крак потъва надолу прав до около 30 градуса от хоризонталното положение. От това положение, кракът прави бърз удар нагоре, като коляното леко се свива в началото и след това се изпъва в хоризонтално положение. Спринтьорите използват 6 удара за един цикъл, докато плувците на дълги разстояния могат да използват по-малко.

    Също така е възможно да се използва делфиново ритане, макар че това е рядко с изключение на делфиновите удари след старта и обръщанията. Този делфинов удар е изключително важен за много топ състезатели, тъй като това е най-бързата част от състезанието. Тази част също така може да съставлява по-голямата дистанция то състезанието . Например, при 100 м състезание на гръб, плувецът може да използва делфиновия удар под вода до 15 м от всяка дължина, което в 25 м басейн се равнява на 60 м подводно плуване от общо 100 м. Отличен пример за това е Олимпийският златен медалист Натали Кофлин.

    Брустово ритане на гръб се използва в упражненията, когато ръцете се синхронизират, тъй като брустовият удар трудно компенсира въртеливото движение, което е резултат от цикли на редуващите се ръцете. Делфиновият удар може да се изпълнява с леко завъртане на една страна в зависимост от въртенето на тялото.

    Дишане
    Дишането по време на стил гръб е много лесно, тъй като устата и носът са почти винаги над водата. Състезателите вдишват през устата по време на пренасянето на едната ръка и издишат през устат и носа по време на фазата на дърпане и бутане. Това се прави за да се изчисти носът от вода.
    начало

    Движение на тялото

    В резултат на асинхронното движение на ръцете, има завъртане на тялото около своята собствена ос. Това е норма и помага да се плува ефективно. Цялостното положение на тялото е право хоризонтално положение за да се намали съпротивлението. Начинаещите често оставят своето дупе да потъне твърде ниско и увеличават съпротивлението, защото, за да се избегне това бедрата трябва да преместят в крайна ниска позиция при всеки удар дори с малко помощ от гърба, а върховете на ходилата трябва да бъдат фиксирани в крайно ниско положение. Главата се държи над водата за да служи за противотежест.

    Стартиране

    Гърбът е единственият стил, при който се стартира то водата. Плувецът е с лице към стената и се държи за част от стартовото блокче или стената с ръце. В идеалния случай има дръжки на блокчето за тази цел. Краката се разполага на стената на широчината на раменете, като петите са леко отделени от стената. В момента преди старта, плувецът прибира главата си близо до стартовото блокче, като държи колената си свити под ъгъл 90 градуса. Някои плувци предпочитат да държат единия си крак малко по-ниско от другия по време на старта, в крачка вертикално; но е допустимо и когато и двата крака са на еднаква височина.

    За отскачането, плувецът пуска блокчето и завърта ръцете си нагоре и напред. В същото време отмята глава назад. Само с минимално забавяне, плувецът се избутва от стената с крака. В идеалния случай, гърбът на плувеца е извит като дъга по време на въздушната фаза така че само стъпалата и главата да докосват водата, докато останалата част от тялото е над водната повърхност. Това намалява съпротивлението и позволява на плувеца да стартира по-бързо.

    След старта, плувецът е изцяло под вода. Поради повишеното съпротивление на повърхността, скоростта под вода за опитните плувци може да е по-висока от тази на повърхността. Следователно, повечето плувци при състезание на Гръб остават под водата до границата наложена от ФИНА - 15 метра след старта и след всяко обръщане. Повечето плувци плуват с удари делфин под водата, тъй като това дава повече сила на движението напред отколкото с обикновено ритане. Подводната част включва и рискът от попадане на вода в носа, което носи неприятно усещане. Повечето плувци издишат леко през носа, за да попречат на водата да навлезе вътре. Също така може да се използва щипка за нос. Някои плувци могат да запушват ноздрите си с горната си устна.

    Плувецът трябва да се появи на повърхността преди 15 метра. Плувецът започва да плува с едната си ръка следвана от другата с половин цикъл забавяне. Плувецът продължава в обичайния плувен стил, като лежи на гръб през цялото време с изключение на обръщанията. Една част от плувеца трябва да е на повърхността по всяко време.

    Обръщане и финал

    Приближаването на стената крие проблема, че плувеца не вижда накъде отива. Повечето състезатели знаят колко загребвания са им необходими за една дължина, или поне колко загребвания след сигналните флагчета или промяната на цвета на коридорните въжета. Обръщането на главата също е възможно, но забавя плувеца. Кого приближава стената, на плувеца е разрешено да се обърне на гърди и да направи една фаза дърпане / бутане с едната си ръка. След това плувецът прави половин кълбо напред, като поставя краката си на стената. През това време ръцете са в предно положение и плувецът се оттласква от стената. Подобно на стартирането, плувецът може да остане под водата до 15 метра, като повечето плувци използват делфинови удари за скорост.

    При финала, плувецът трябва да докосне стената докато лежи по гръб на по-малко от 90 градуса от хоризонтално положение.

    Състезания

    Има три общи разстояния, които се плуват при състезателен гръб, и при голям (50 метра) и при малък (25 метра) басейн. В Съединените щати също се плува в 25 ярдов (22.86 метра) басейн. Разбира се плуват се и други дистанции при определени случаи.

    · 50 м Гръб
    · 100 м Гръб
    · 200 м Гръб

    Гърбът е също част от Съчетаното плуване при следните разстояния:

    · 100 м Съчетано (само в малък басейн 25 м)
    · 200 м Съчетано
    · 400 м Съчетано
    · 4 х 100 м Смесена щафета

    Това са официалните правила на ФИНА. Те се прилагат по време на официални състезания по плуване.

    Преди стартовия сигнал, плувците ще се наредят във водата с лице към стартиращия край и с двете ръце хванати за стартовите дръжки.

    При сигнала за старт и след обръщанията плувецът ще се отблъсква и ще плува по гръб през цялото състезание, с изключение когато се изпълнява обръщане както е определено в SW 6.4. Нормалната позиция на гърба може да включва въртеливо движение на тялото до, но без да включва 90 градуса от хоризонталата. За позицията на главата няма ограничения.

    Някоя част от тялото на плувеца трябва да бъде на повърхността на водата през цялото състезание. Позволено е плувецът да бъде изцяло потопен под водата по време на обръщането, при финала и за разстояние не повече от 15 метра след старта и всяко обръщане. До тази точка главата трябва да се е показала на повърхността.

    По време на обръщането, рамената могат да се завъртят около вертикала на гърдите, след което продължително дърпане с едната ръка или продължително едновременно дърпане с двете ръце може да се използва за да се започне обръщането. Веднъж щом тялото е напуснало позицията по гръб, всяко ритане или дърпане с ръце трябва да бъде част от продължителното действие по обръщането. Плувецът трябва да се е обърнал по гръб при напускането на стената. При изпълняване на обръщането, плувецът трябва да докосне стената с някоя част от тялото си.

    При финал на състезанието, плувецът трябва да докосне стената докато е още по гръб. Тялото може да бъде потопено при докосването.

    Източник: WIKIPEDIA; http://www.swimbg.com; www.youtube.com

    Видео клипове:
    http://www.youtube.com/watch?v=K3EY1k9rNXI&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?v=94xxls5iWdY&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?v=-tS7DqzbCyU&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?v=vq5bmi7VsJY&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?v=0t8U-tVNiYQ&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=td7AkbG5Sc0

    ELMANIFICO

    Брой мнения: 18
    Points: 32
    Reputation: 3
    Join date: 20.05.2011

    Бруст

    Писане  ELMANIFICO on Вто Май 24, 2011 1:24 am

    Бруст

    Брустът е плувен стил, който се плува на гърди. Той е най-популярният стил за развлечение поради своята стабилност и възможността да се държи главата над водата през цялото време. В повечето часове по плуване, начинаещите учат или бруста или кроула като първи стил. При състезателното плуване обаче, той се смята за един от най-трудните стилове, който изисква сравнителна издръжливост спрямо другите стилове.

    Скорост и ергономия

    Брустът е най-бавният от четирите официални стила при състезателното плуване. Най-бързите брусисти могат да плуват със скорост около 1,57 метра в секунда. Макар че е най бавният от четирите състезателни стила, всеобщо мнение е че той е най-трудният когато се плува правилно. Също така е и най-трудният за преподаване на нови плувци поради важността от синхронизиране и координация, който се изискват за да се движат крака правилно.

    Брустът се плува докато се лежи на гърди, като ръцете едва се подават над водата, а краката са винаги под водата, докато главата е под вода по време на втората половина от цялото движение. Ритането понякога се нарича „жабешко ритане”, тъй като наподобява жабешкото ритане, но когато се изпълнява правилно, то е по-скоро „камшично ритане” заради камшичното движение, което започва от центъра на тялото надолу към краката.

    Тялото често е под остър ъгъл спрямо движението напред. Това забавя плувеца повече от колкото при всеки друг стил. Професионалните брусисти използват коремните мускули и бедрата, за да добавят по-голяма сила при ритането, макар че повечето от тях не усъвършенстват тази техника до 17 годишна възраст. Тази много по-бърза форма на бруста се нарича „вълнообразно” брустово движение и изцяло включва камшичното ритане.

    Особена характеристика на състезателния бруст е подводното движение. От позицията с обтекаема форма, плувецът използва ръцете си за да загребе от предно положение чак долу до бедрата. Докато ръцете дърпат надолу, разрешено е едно делфиново движение надолу (от 2005 година), макар че все още не е задължително. Следва пренасяне на ръцете в обтекаема позиция още веднъж, а след това удар с краката. Подводното движение при старта и след обръщанията значително допринася за времената на плувците. Следователно един от начините да се подобрят времената е плувецът да се концентрира върху старта и обръщанията.

    Плуването на бруст за удоволствие изисква по-малко сила и енергия при всяко загребване от колкото при който и да е друг състезателен стил, макар че е най-бавен. Счита се за на предизвикателния в техническо отношение стил и изисква голямо количество енергия, когато се плува със скорост равна на тази при състезанията.

    История

    Историята на бруста датира то Каменната ера, тъй като са намерени примерни рисунки на пещерни плувци близо до Уади Сора в югозападната част на Египет близо до Либия. Движението на крака при бруста може да произлиза като имитация на плувното движение на жабите. Рисунки на различен бруст са намерени във Вавилонските барелефи и Асирийските стенописи.

    През 1538 година, Николас Уинман, германски професор, пише първата книга за плуването - Colymbetes. Целта му е била не да насърчава упражненията, а по-скоро да намали опасността от удавяне. Въпреки всичко, книгата съдържала добър методически подход към усвояването на бруста.

    През 1696 година, френският автор Melchisedech Thevenot, написва Изкуството на плуването, където описва бруст, който много наподобява съвременния бруст. Книгата (която и Бенджамин Франклин е чел) популяризира тази техника.

    В предолимпийския период, състезателното плуване в Европа започва около 1800 година, като най-често се използвал брустът. Състезанието по плуване в Лондон през 1844 година е известно с участието на няколко Индианци. И докато британците плували бруст, индианците плували вариант на кроула. Британците продължили да плуват единствено бруст то 1873 година.

    Капитан Матю Уеб, е първият човек преплувал Ла манша, през 1875 година. Той използвал бруста, като плувал 34,21 км за време 21 часа и 45 минути.

    Олимпийските игри в Сейнт Луис през 1904 година са първите игри, където е имало отделно брустово състезание на дистанция от 440 ярда (402 м). На тези игри се отделят бруст, гръб и кроул.

    1928 година е началото на научното изследване на плуването от Дейвид Армбръстър, треньор по плуване към Университета на Айова, който заснема на филм плувци под водата. Един проблем при бруста открит от Армбръстър е че плувците се забавят значително докато изнасят ръцете отпред под водата. През 1934 година Армбръстър подобрява метода като изнася ръцете отпред над водата при бруста. Макар че тази „бътерфлай” техника била трудна, тя значително подобрила скоростта. Една година по-късно, през 1935, Джак Сийдж, плувец също от Университета на Айова, разработва техника на ритане, която включва плуване на една страна и ритане с краката в унисон, подобно на опашка на риба, а по-късно изменя техниката така, че да се плува с лицето надолу. Армбръстър и Сийдж комбинират тези техники във вариант на бруста наречен бътерфлай, с две ритания за един цикъл, наречени удари делфинова опашка. Като използва тази техника Сийдж изплува 100 ярда (91 метра) за 1:00.2. Обаче, макар че тази техника била много по-бърза от обикновения бруст, ударът делфинова опашка нарушавал правилата. Ръце бътерфлай с крака бруст е бил използван от няколко плувци по време на Лятната Олимпиада през 1936 година в Берлин при състезания по бруст. През 1938 година, почти всеки брусист използвал този бътерфлай стил, и все пак този стил се е смятал за вариант на бруста до 1952 година, когато е бил приет като отделен стил със свои правила.

    В началото на 50-те, е разработено друго изменение при бруста. Покана повърхността на водата повишава триенето, което намалява скоростта; плуването под водата увеличава скоростта. Това доведе до спорове по време на Летните Олимпийски игри през 1956 година в Мелбърн, и шестима плувци бяха дисквалифицирани, тъй като те на няколко пъти са плували дълги дистанции под водата. Обаче, един японски плувец, Масару Фурукава, заобикаля правилото като изобщо не се появява на повърхността на водата след старта и плува колко може повече от дължината преди да излезе на повърхността. Той плува по 45 метра под вода от първите три дължини по 50 метра, и също така плува под вода половината разстояние от последната дължина като печели златен медал. Усвояването на тази техника принуди много плувци да излизат на повърхността поради кислороден глад, а дори някои плувци припадат по време на състезание така че ФИНА въвежда ново правило, което ограничава разстоянието което може да се плува под вода след старта и след всяко обръщане и също така изисква главата да се появява на повърхността при всеки цикъл.

    Оттогава, развитието на бруста върви ръка за ръка с правилата на ФИНА. Около средата на 60-те, правилата се променят като забраняват загребването с ръце да достига отвъд линията на бедрата с изключение само на първото загребване след старта и след всяко обръщане. Около средата на 80-те, на плувците е разрешено да се излизат на повърхността с други части на тялото освен главата. Това доведе до вариант на стила, в който ръцете се събират заедно както обикновено под тялото след дърпането, но след това се изнасят напред над водата от положение под брадичката до тяхното пълно опъване в лактите. Имаше спор на Летните Олимпийски игри през 2004 година в Атина, след като японеца Косуке Китаджима спечели златния медал на 100 м бруст пред американеца Брендан Хансен - световният рекордьор в дисциплината. Видеоклипът от подводните камери показа, че Китаджима използва делфинов удар при старта и при някои обръщания. Съдиите заявиха, че тези удари не се виждат от позиция над водната повърхност, така че резултатът се запазва. През юли, 2005 година, ФИНА променя правилата и позволява един делфинов удар при старта и след всяко обръщане, като тази промяна влиза в сила от 21 септември, 2005 година.

    Техника
    Брустът започва като плувецът лежи във водата с лице надолу, ръцете са опънати напред, а краката са опънати назад

    Движение на ръцете


    Има три стъпки при движението на ръцете: загребване навън, надолу и навътре и следва плъзгане. Движението започва със загребване навън. От първоначално положение, ръцете потъват леко и дланите сочат навън, като ръцете се разделят. По време на загребването навън, ръцете стоят почти прави и успоредни на повърхността. Загребването навън се следва от загребване навътре, където дланите са насочени надолу и падат водата назад. Лактите остават в хоризонталната равнина, която минава през раменете. Ръцете бутат назад приблизително до вертикалната равнина, която минава през раменете. В края на загребването навътре, ръцете се събират пред гърдите като дланите са обърнати една към друга, а лактите са отстрани на тялото. При възстановителната фаза, ръцете се изнасят напред в първоначално положение под водата. Цялото загребване започва бавно, увеличава скоростта да пиковия момент на максималната скорост на ръцете при фазата на загребване навътре и отново се забавя по време на плъзгането. Целта е да се създаде максимален тласък по време на фазата на загребване навътре и минимално съпротивление по време на възстановителната фаза.

    Като вариант е възможно ръцете да се възстановят над водата. Това намалява съпротивлението, но изисква много сила. Някои състезатели използват този вариант по време на състезания.

    Друга вариант е подводното дърпане подобно на бутащата фаза при бътерфлая. Този начин на загребване продължава фазата на вътрешното загребване и бутането с ръцете достига чак до бедрата. Това значително увеличава бутането при едно загребване, но също така прави пренасянето по-трудно. Този стил добре се прилага при подводното плуване. Обаче, ФИНА позволява такова загребване само като първо загребване след старта и всяко обръщане. В края на 295 година, ФИНА също така въведе ново правило, което позволява да се изпълни едно ритане надолу след отблъскването от стената.

    Съвети: ръцете започват бавно и ускоряват по време на фазите, както ускорява мотоциклет след червен светофар. Ръцете никога не спират докато не стигнат в предно положение, в което плувецът се плъзга.

    Движение на краката

    Движението на краката, разговорно известно като „жабешко ритане”, се състои от две фази: отвеждането на краката в позицията готова за фазата на оттласкване и фазата на загребване на вътре. От първоначално положение с крака изпънати назад, ходилата се преместват заедно към дупето, докато колената остават събрани. Колената не трябва да потъват твърде ниско, тъй като това увеличава съпротивлението. След това ходилата са насочени навън в подготовка за фазата на оттласкване. По време на фазата на оттласкване, краката се движат по елипса назад до изходно положение. По време на това движение, колената са държат събрани едно до друго. Краката се движат по-бавно докато заемат позиция в готовност за фазата на оттласкване и се движат много бързо по време на оттласкващата фаза. Отново целта е де се създаде максимален тласък по време на фазата на загребване навътре и минимално съпротивление по време на фазата на възстановяване.

    Като вариант, някои плувци разделят колената по време на подготвителната фаза и ги задържат разделени почти до края на фазата на оттласкване. С изнасянето на колената и ходилата навънка като при истинска жаба, се избягва завъртането на долната част на крака до крайно положение.

    Друг вариант на брустовото ритане е ножичното движение, обаче, този удар нарушава правилата на ФИНА, тъй като не е симетричен. Треньорите по плуване влагат големи усилия в това да отклонят своите плувци от ножичното ритане. При ножичното ритане, единият крак се движи както е описано по-горе, а другият крак не извършва елипсовидно движение а просто движение нагоре-надолу подобно на това при кроула. Някои треньори по плуване вярват, че научаването на кроула като първи стил води до по-голям риск от неправилно ножично движение когато след това се учи бруст.

    Хармоничното движение на делфиновия удар и на кроуловото ритане са в противоположни спрямо брустовото камшично ритане, което наистина заслужава името ритане. Ножичният удар и жабешкото ритане са междинни. Хората имат силни мускули на краката и са им нужни плавници (като при жабите) за да вложат всичката си сила във водата и да стоят с ходилата на водата. Вместо това, краката загребват почти толкова вода колкото самото стъпало и малко количество вода се ускорява до висока кинетична енергия, но не се прехвърля голям импулс. Пръстите са извити, ходилата сочат на 45 градуса навън, долната част на ходилото (табанът) сочи назад, за да наподобява кораб с подводни криле. При затварянето във формата на буквата V отзад, може да се усети лека „повдигаща” сила. За разлика от другите видове ритания, ставите се движат до своите крайни положения. Преди удара, коляното е максимално свито, а бедрото е завъртяно около оста си до своето крайно положение навън, а долната част на крака е извъртяна до крайно положение, в края на удара глезените са максимално завъртени навътре така че табаните да се ударят един в друг за да се постигне струйния ефект както при медузите. Следователно тренировките включват повишаване на гъвкавостта в допълнение към правилното изпълнение на техниката и прецизност.

    При възстановяването, подбедрицата застава непосредствено зад бедрото. Около 2000 година, разстоянието между колената при фазата на възстановяване беше намалена, за да се хармонизира с вълнообразното движение на тялото, което някои плувци прилагат.

    Дишане
    Най-добрият начин за дишане по време на бруст е да оставите главата да следва гръбначния стълб. Когато лактите ви са достигнали линията на очите ви и са започнали да се издигат, главата ви започва да се вдига. Ако използвате високите си лакти като опорни точки при загребването навътре с длани и предмишници, ще създадете необходимата ви повдигаща сила за да използвате коремните си мускули и да изведете бедрата си напред. Когато бедрата ви се движат напред, гърдите, рамената и горната част на гърба ви автоматично се повдигат. Дишането обикновено се извършва по време на началото на фазата на загребване навътре на ръцете, а плувецът вдишва идеално през устата. Плувецът издишва през устата и носът по време на фазата на пренасяне и плъзгане. Брустът може да се плува по-бързо ако плувецът е потопен изцяло, но ФИНА изисква главата да се показва на повърхността по веднъж на всеки цикъл с изключение на първия цикъл след старта и всяко обръщане. По този начин състезателите обикновено правят едно цяло загребване, като бутат с ръцете чак до долу след старта и всяко обръщане. Някои хора държат главите си над водата през цялото време, когато плуват бруст. Това е не само трудно и неприятно, но и опасно за гръбнака. При плуването с лице над водата добавя прекомерно изпъване на мускулите на врата и гърба, което може да доведе увреждане на повърхността на гръбначните стави.

    Движение на тялото
    Движението започва в изходната позиция с тяло изцяло изпънато тяло, движението на тялото се координира по такъв начин, че крака за в готовност за оттласкващата фаза, докато ръцете са на половината път от загребването навътре, а главата е над водата за вдишване. В това положение тялото е и в най-голям ъгъл спрямо хоризонталата. Ръцете се възстановяват по време на фазата на оттласкването на краката. След загребването тялото е в изходно положение за известно време за да се използва фазата на плъзгането. В зависимост от разстоянието и физическото състояние на плувеца, продължителността на тази фаза на плъзгане се изменя. Обикновено фазата на плъзгане е по-кратка по време на спринтове отколкото по време на плуване на дълги разстояния. Фазата на плъзгане е и по-дълга по време на подводното загребване след старта и всяко обръщане.

    Стартиране
    Брустът използва обикновения старт при плуването. Някои плувци използват вариант наречен жабешки старт, където краката се издърпват напред рязко преди отново да се опънат бързо по време на фазата от старта, която е във въздуха. След старта следва фаза на плъзгане под водата, следвана от един делфинов удар надолу, следван от едно подводно загребване до бедрата и друга фаза на плъзгане преди нормалното плуване, това е известно като подводно брустово движение. Делфиновият удар надолу е приет от ФИНА и НКСА (Националната колежанска спортна асоциация) през 2005 година, но не задължителен. Главата трябва да се появи на повърхността по време на второто загребване. Делфиновият удар надолу е вече позволен в Плувната лига на Монгомъри Каунти.

    Обръщане и финал
    При състезатели по плуване е важно стената в края на коридора винаги да се докосва с две ръце (известно като „Докосване с две ръце”) по едно и също време спрямо правилата на ФИНА.

    Обръщането започва с докосване на стената по време на фазата на плъзгане или по време на фазата на пренасяне на ръцете, в зависимост от това как стената може да се докосне по-бързо. След докосване на стената, краката се издърпват под тялото. Тялото се обръща на една страна докато едната ръка се изнася напред (към главата) покрай тялото. Когато тялото е напълно завъртяно, другата ръка се завърта бързо права във въздуха така че двете ръце да се срещнат отпред по едно и също време. По това време тялото трябва също да е в хоризонтално положение, като е частично или изцяло потопено под водата. След като тялото е изцяло потопено, тялото се оттласква от стената с двата крака. Ако се направи това под вода се намалява съпротивлението. След фазата на плъзгане се прави подводното брустово движение, последвано от друга фаза на плъзгане и след това нормалното плуване. Главата трябва да се появи на повърхността по време на второто загребване.

    Като вариант, някои плувци опитват със салто подобно на кроула.

    Финалът е същият като докосването на стената по време на обръщането.

    Стилове с бруста
    Трите основни стила при бруста, които се наблюдават днес са традициоанен (равен), силно вълнообразен и вълнообразен. Силно вълнообразният стил обикновено се плува от изключително гъвкави момичета (като Аманда Биърд), и само някои елитни плувци притежават тази гъвкавост, за да постигнат това. Вълнообразният бруст, който се плува от и е измислен от известния Майк Бароуман, когато постига световен рекорд чрез него, днес се плува от повечето Олимпийски плувци, макар че австралийските плувци, най-известният, от които е Лайзъл Джоунс, в общи линии го отбягват. Олимпийският плувец Ед Моузес все още плува по-равен стил, независимо от бързо нарастващата популярност на вълнообразния стил.

    Вълнообразният бруст започва от обтекаемата позиция на тялото, със свити рамене за да се намали съпротивлението във водата. Докато традиционният стил е най-силен при загребването навън, вълнообразният стил набляга на загребването навътре, като по този начин кара главата да се повдигне по-късно отколкото при традиционния стил. Дърпането при вълнообразния стил е кръгово движение, където ръцете ускоряват до максимална скорост е се възстановяват пред брадичката, лактите остават на повърхността и пред рамената през цялото време. Високите лакти създават механична сила за мощните мускули на тялото и корема, които да помогнат при цялостното загребване. По време на загребването навътре, плувецът ускорява своите ръце и извива гърба си и се повдига над водата за вдишване. За да се визуализира, някои казват, че ръцете се закотвят във водата, докато бедрата оттласкат напред.

    Извитият гръб и ускоряващите ръце ще повдигнат главата над водата. Главата запазва естественото си положение, като гледа надолу и напред и в този момент плувецът вдишва. Ходилата се прибират до дупето без да се преместват бедрата, като по този начин се намалява съпротивлението. В този момент плувецът е в най-високата си точка.

    Тогава, плувецът свива рамене и буквално изхвърля ръцете и раменете си напред, като се изстрелва напред подобно на котка обратно във водата (като целта е де придвижи напред, а не надолу). Като потъва плувецът, той / тя извива своя гръб и рита. Синхронизацията е много важна, за да може ударът на краката да предаде цялата си сила чрез извития гръб, но оптималното време е когато ръцете са на 3/4 опънати напред. Тогава плувецът рита и натиска с гърди, като прави леко вълнообразно движение под водата, и стяга седалищните мускули за да не позволи на краката и ходилата да изплуват на повърхността на водата. Сега плувецът е отново в обтекаемо положение и цикълът се започва отново.

    Между другото, вълнообразното движение не трябва прекомерно да се подчертава и плувецът трябва да се покаже над водата само до нивото на бицепсите му, вместо да избутва цялото си тяло над повърхността, защото така се губи много енергия.

    Състезания
    Има три общи разстояния, които се плуват при състезателен бруст, и при голям (50 метра) и при малък (25 метра) басейн. Разбира се плуват се и други дистанции при определени случаи.

    · 50 м Бруст
    · 100 м Бруст
    · 200 м Бруст

    Брустът е също част от Съчетаното плуване при следните разстояния:

    · 100 м Съчетано (само в малък басейн 25 м)
    · 200 м Съчетано
    · 400 м Съчетано
    · 4 х 100 м Смесена щафета

    Това са официалните правила на ФИНА. Те се прилагат по време на официални състезания по плуване.

    SW7 БРУСТ

    SW7.1 От началото на първото загребване с ръце след старта и след всяко обръщане, тялото ще бъде на гърди. Забранено е завъртането по гръб по всяко време. През цялото състезание цикълът стила трябва да бъде едно загребване с ръце и един удар с крака в този ред.

    SW7.2 Всички движения на ръцете ще стават едновременно и в една и съща хоризонтална равнина без редуващи се движения.

    SW7.3 Ръцете ще се избутват напред заедно от гърдите по, под или над водата. Лактите ще бъдат под водата с изключение на последното загребване преди обръщането, по време на обръщането и при последното загребване на финала. Дланите ще се отвеждат назад по или под повърхността на водата. Дланите няма да достигат линията на бедрата, с изключение по време на първото загребване след старта и всяко обръщане.

    SW7.4 По време на всеки пълен цикъл, някоя част от главата на плувеца ще се подава над повърхността на водата. След старта и след всяко обръщане, плувецът може да направи едно загребване с ръцете долу до бедрата. Главата трябва да се подаде на повърхността на водата преди дланите да се обърнат навътре при най-широката част на второто загребване с ръце. Позволено е един делфинов удар надолу последван от брустов удар с докато плувецът е изцяло под водата. След което всички движения на краката ще бъдат едновременни и в една и съща хоризонтална равнина без редуващи се движения.

    SW7.5 Ходилата трябва да бъдат завъртени навън по време на оттласкващата част от ритането. Ножично, кроулово или делфиново ритане не се позволява с изключение на описаното в SW7.4. Появяването на ходилата на повърхността на водата е разрешено само ако не е последвано от делфиново движение надолу.

    SW7.6 При всяко обръщане и при финал на състезанието, докосването ще се извърши с двете ръце едновременно на, над или под нивото на водната линия. Главата може да бъде потопена след последното загребване с ръце и преди докосването, при услови че се появи на повърхността на водата в някой момент по време на последния пълен или непълен цикъл, който предшества докосването.

    Източник: WIKIPEDIA, http://www.swimbg.com, www.youtube.com

    Видеоклипове:

    http://www.youtube.com/watch?v=CBunYVudRrA&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?v=fqSHBZ7fOMo&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?v=ZKD7sfRMjec&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?v=PApN3H5a2Ak&feature=player_embedded

    ELMANIFICO

    Брой мнения: 18
    Points: 32
    Reputation: 3
    Join date: 20.05.2011

    Кроул

    Писане  ELMANIFICO on Вто Май 24, 2011 1:37 am

    Кроул

    Кроулът, също така известен като Австралийски кроул, обикновено се смята за най-бързият усъвършенстван плувен стил. Това е единият от двата стила, при които се извършва завъртане около вертикалната ос на тялото като другият е гърбът. За разлика от гърба, бътерфлая и бруста, кроулът не се контролира от ФИНА (Международната федерация по плуване), а се плува всеобщо при състезания по свободен стил.

    Скорост и ергономия

    Максималната скорост при плуване постигана при кроула е около 2,17 м/с (7,81 км/ч, 4,85 мили в час). (Ако в измерването се включат по-бързият старт и обръщания, средната скорост може да е по-висока.) Докато при бътерфлая (делфина) имаме по-висока пикова скорост поради дърпането / бутането (загребването) с двете ръце едновременно, средната скорост при делфина е 1,98 м/с (7,13 км/ч, 4,43 мили в час).

    Плувната позиция на гърди позволява добра гъвкавост на ръцете във водата в сравнение със стила гръб, където ръцете не могат да се движат лесно по дължина на гръбначния стълб. Пренасянето над водата намалява съпротивлението в сравнение с подводното пренасяне при бруста. Загребването с редуващи се ръце също позволява завъртане на тялото за по-лесно пренасяне в сравнение например с бътерфлая. И в заключение, загребването с редуващи се ръце позволява да се поддържа относително постоянна скорост през целия цикъл. Колената трябва да са изправени, леко свити, но изправени.

    История

    Кроулът се използва от древни времена. В западния свят, кроулът е видян за първи път по време на състезание през 1844 година в Лондон, където е бил плуван от Южноамерикански индианци, които лесно победили британските брусисти. Обаче, английските джентълмени сметнали този стил, със своето значително плискане, за примитивен и „небритански”; британците продължили да плуват единствено бруст по време на състезания.

    Някъде между 1870 и 1890 година, Джон Артър Тръджън научил кроула от индианците по време на пътуване до Южна Америка. (Точната дата се оспорва, но най-често се споменава 1873 година.) Обаче, Тръджън по погрешка използва (във Великобритания) по-разпространеното брустово (ножично) ритане вместо кроуловото ритане използвано от индианците. Този хибриден стил бил наречен Тръджън. Заради скоростта си, стилът бързо станал популярен.

    Стилът Тръджън е бил подобрен от родения в Австралия син на треньор по плуване, „Професор” Ричард (Фред, Фредерик) Кавъл, шампионът по плуване Ричмънд (Дик) Кавъл (1884 - 1938). Докато той и брат му „Тамс” усъвършенствали стила самостоятелно, те били по-късно вдъхновени от Алик Уикъм, млад жител на Соломоновите острови пребиваващ в Сидни, който плувал вариант на кроула популярен в родното му място лагуна Ровиана. Този изменен стил Тръджън станал известен като Австралийски кроул. През 1950 година, името му било съкратено на кроул, технически известен като преден кроул (front crawl). С малки изменения, този стил е кроулът, който се плува днес. Кроулът може бе е най-добрият стил от всички в плуването.

    Техника


    Изходната позиция при кроула е на гърди, като двете ръце са изпънати напред, а краката са изпънати назад.

    Движение на ръцете

    Движението на ръцете е следното: докато едната ръка дърпа / бута, другата се възстановява. Загребването с ръцете осигурява по-голямата част от движението напред. Движението може да се раздели на три части: дърпане, бутане и пренасяне.

    От изходно положение, ръката потъва леко надолу и дланта се завърта на 45 градуса с палеца към дъното. Това се нарича хващане на водата и е подготовка за дърпането. Дърпащото движение се извършва в полукръг с лакти разположени по-високо от дланите, а дланите сочат към центъра на тялото и надолу. Полукръгът свършва пред гърдите в началото на гръдния кош.

    При бутането се избутва с длан назад във водата отначало под тялото, и отстрани на тялото към края на бутането.

    Понякога след започването на пренасянето на едната ръка, другата ръка започва своето дърпане. При пренасянето лакътят се движи в полукръг във вертикална равнина по посока на плуването. Предмишницата и дланта са напълно отпуснати и висят надолу от лакътя близо до водната повърхност и близо до тялото на плувеца. Началото на пренасянето наподобява изваждането на ръката от заден джоб на панталон с кутрето нагоре. По-нататък във фазата на пренасянето, движението на ръката се сравнява със закопчаването на цип разположен по центъра на неопренов костюм. Възстановяващата се ръка се движи напред, като пръстите се влачат отдолу точно над повърхността на водата. По средата на пренасянето, едното рамо е завъртяно във въздуха, докато другото отскача назад, за да избегне съпротивлението, което се дължи на голямата фронтална площ, която точно по това време не е покрита от ръката. За да завъртят рамото, някои плувци завъртат само своето тяло, докато други се извъртат нацяло заедно в краката.

    Начинаещите плувци често допускат грешката да не отпускат ръцете си по време на пренасянето, както и да движат дланите си твърде високо и твърде далече от тялото, а в някои случаи дори и по-високо от лактите. При тези случаи съпротивлението и съпътстващото мускулно натоварване се увеличава за сметка на скоростта. Начинаещите често забравят да използват раменете си, за да вкарат ръката колкото се може по-напред. Някои казват, че ръката трябва да влезе във водата първо с палеца, за да се намали съпротивлението поради евентуално завиране, други твърдят, че средният пръст е първи като дланта е извита надолу, което дава тласък още от началото. В началото на дърпането, ръката действа като крило и се движи по-бавно от скоростта на плувеца, като в края тя действа като гребло и се движи по-бързо от скоростта на плувеца.

    Вариант на кроула при плуване за развлечение включва движението само на едната ръка, докато другата си почива и е опъната отпред. Това се нарича плуване „със застигане” и изисква по-малко сила при плуването. Това е, защото потопената дължина на тялото е по-голяма и по-обтекаема. Този стил е по-бавен от нормалния кроул и рядко се използва при състезания: обаче, често се използва при тренировки дори от професионални плувци, тъй като увеличава усещането на тялото за обтекаемост във водата. Техниката Цялостно потапяне (Total Immersion) е подобна.

    Движение на краката

    Движението на краката при кроула се нарича кроулово ритане. Краката се редуват, като единият крак рита надолу, а другият се движи нагоре. Макар че краката допринасят много малко за цялостната скорост, те са важни за стабилизиране на позицията на тялото. Липсата на баланс е очевидна когато се използва пулбуй за да се неутрализира движението на краката.

    В изходно положение, крака се свиват много леко в колената и след това се рита с подбедрицата и ходилото надолу подобно на ритане на футбола топка. Краката могат да бъдат извити леко навътре. След ритането изпънатият крак се придвижва обратно нагоре. Честа грешка при начинаещите плувци е прекомерното сгъване на краката или твърде многото ритане извън водата.

    В идеалния случай се правят по 6 удара за един цикъл, макар че е възможно да се използват 8 удара, 4 удара и дори 2 удара. Франциска ван Алмсик, например, плува много успешно с четири удара за един цикъл. Когато едната ръка бута надолу, противоположният крак трябва също да ритне надолу, за да фиксира ориентацията на тялото, тъй като това става веднага след завъртането на тялото. Като вариант, кроулът може също да се плува с делфинов удар, макар че това намалява стабилността на позицията за плуване. Брустово ритане с кроулово загребване (стилът Тръджън) е неудобно, тъй като за дишане при кроула е необходимо завъртане, а брустовото ритане пречи на това завъртане.

    Дишане

    Обикновено лицето е във водата по време на кроула като очите са насочени към по-дълбоката част на стената в басейна (гледат надолу и напред), като линията на водата е между линията на веждите и линията на косата. И все пак, днес, много специалисти спорят за това дали главата също трябва да е под водата. Въздух се поема през устата чрез завъртане на главата към страната на пренасяната ръка в началото на пренасянето, като се вдишва в триъгълника образуван от раменната кост, предмишницата и водната линия. Движението на плувеца напред предизвиква образуването на V-образна вълна с вдлъбнатина във водната повърхност близо до ушите. След завъртането на главата, може да се поеме въздух в тази вдлъбнатина, без да е необходимо да се изважда устата над нормалната водна повърхност. Тънкият слой вода, който се спуска по главата може да се издуха точно преди вдишването. Главата се завърта обратно в края на пренасянето и е насочена отново надолу и напред, когато възстановената ръка влиза във водата. Плувецът издишва през устата и носът до следващото вдишване. Издишването през носа може да помогне да се предотврати навлизането на вода в ноздрите. Плувци с алергии, които са изострени, не трябва да очакват, че издишването през носа напълно ще премахне интраназалното дразнение.

    Стандартното плуване изисква едно вдишване на всяко трето загребване, т. е. на всеки цикъл и половина, като се редуват страните на вдишване. Вместо това някои плувци си поемат въздух на всеки цикъл, т. е. На всяко второ пренасяне на ръцете, като така се диша винаги на една и съща страна. Повечето състезатели вдишват през загребване, или веднъж на цикъл, на предпочитаната страна. Все пак, някои плувци могат да вдишват безпроблемно и на двете страни. Джанет Еванс може да диша така. Спринтьорите често вдишват предварително определен брой пъти за цялото състезание. Елитните спринтьори вдишват веднъж при състезание на 50 метра / ярда. При състезания от 100 ярда, спринтьорите често вдишват на всяко четвърто загребване, т. е. веднъж на всеки два цикъла, или започват с вдишване на всяко четвърто загребване и финишират с вдишване на всяко второ загребване. При Водна топка, главата често се държи изцяло над водата за по-добра видимост и лесно вдишване, за сметка на по-вертикална позиция на тялото и по-високо съпротивление.

    Движение на тялото

    Тялото се върти около своята вертикална ос при всяко загребване така, че рамото на възстановяващата се ръка е по-високо от рамото на загребващата ръка. Това прави пренасянето много по-лесно и намалява необходимостта да се завърта главата при вдишване. Когато едното рамо е извън водата то намалява съпротивлението; когато другото рамо потъва то помага на ръката да хване водата; когато едното рамо се издига то помага на ръката в края на бутането да излезе от водата.

    Движението от една страна на друга се свежда до минимум; една от основните функции на ритането с краката е да поддържа линията на тялото.

    Стартиране

    При стартиране се използва обикновения старт при плуването. След влизането във водата следва кратка фаза на плъзгане, след което идва подводно кроулово ритане или делфиново ритане. След максимум 15 метра, плувецът трябва да излезе на повърхността.

    Обръщане и финал

    Кроулистът използва салтово обръщане, за да обърне посоката за минимално време. Плувецът плува близо до стената колкото е възможно по-бързо. В положение за плуване с едната ръка напред и другата назад, плувецът не възстановява ръката, а по-скоро използва загребването на другата ръка, за да започне салтото с колена близо до тялото. В края на салтото ходилата са на стената и плувецът е по гръб с ръце над главата. Тогава плувецът се оттласква от стената като същевременно се обръща настрани, за да застане накрая на гърди. След кратка фаза на плъзгане, плувецът започва или с кроулово ритане или с делфинови удари преди да излезе на повърхността, но не повече от 15 метра от стената.

    Има и друг вариант на салтото, при който с изпъната лява ръка напред и дясна назад се поема въздух. След това тялото тръгва с главата напред и надолу. Дясната ръка извършва въртеливо движение на ляво (все едно се коси с нея) и се изнася тялото с краката камшично към стената, като плувецът се стреми лицето му почти винаги да гледа към дъното. Това салто може да се изпълни и със смяна на ръцете като дясната е напред и лявата назад.

    Вариант на обръщането е да се направи салтото по-рано с изпънати крака, като краката се запращат към стената и има плъзгане към стената. Това крие малък риск от нараняване, защото краката могат да ударят друг плувец или стената.

    При финала, плувецът трябва да докосне стената с коя да е част от тялото, обикновено ръката. Повечето плувци спринтират до финала, когато е възможно, което обикновено намалява честотата на вдишванията им.

    Състезания


    Тъй като кроулът не се регулира от ФИНА, той се плува при състезания по свободен стил както при голям (50 метра) така и при малък (25 метра) басейн. Разбира се плуват се и други дистанции при определени случаи. Например, при Националната колежанска спортна асоциация състезанията се плуват в 25 ярдов (22.86 метра) басейн.

    · 50 м Свободен стил
    · 100 м Свободен стил
    · 200 м Свободен стил
    · 400 м Свободен стил
    · 800 м Свободен стил (жени)
    · 1500 м Свободен стил (мъже)
    · 4 х 100 м Свободен стил
    · 4 х 200 м Свободен стил
    · 10 км маратонско плуване

    Свободен стил е също част от Съчетаното плуване при следните разстояния

    · 100 м Съчетано (само в малък басейн 25 м)
    · 200 м Съчетано
    · 400 м Съчетано
    · 4 х 100 м Смесена щафета
    · 4 х 200 м Смесена щафета

    Източник: WIKIPEDIA

    Видеоклипове

    http://www.youtube.com/watch?v=Ef_u11QzTog&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=IwvtuHya40g
    http://www.youtube.com/watch?v=-8egC7PbOME&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?v=vwvMKdnQW-I
    http://www.youtube.com/watch?v=CIzBaSiWdRA&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?v=RDSKwSR5Zgk&feature=player_embedded
    http://www.youtube.com/watch?v=vtfpfTUVWw0&feature=player_embedded

    tonchev

    Брой мнения: 16
    Points: 24
    Reputation: 0
    Join date: 30.03.2011
    Местожителство: Plovdiv

    Re: Стилове в плуването.

    Писане  tonchev on Вто Май 24, 2011 6:14 am

    Евалата (bow) - доста е информацията ... сега да поговорим как наистина да плуваме по-лесно. Аз предлагам да започнем със старта. Има ли друг начин освен делфиновите подскоци, докато нагазиш до кръста ? Very Happy Rolling Eyes

    ELMANIFICO

    Брой мнения: 18
    Points: 32
    Reputation: 3
    Join date: 20.05.2011

    Re: Стилове в плуването.

    Писане  ELMANIFICO on Сря Май 25, 2011 12:19 pm

    tonchev написа:Евалата (bow) - доста е информацията ... сега да поговорим как наистина да плуваме по-лесно. Аз предлагам да започнем със старта. Има ли друг начин освен делфиновите подскоци, докато нагазиш до кръста ? Very Happy Rolling Eyes

    Това като подскачаш с краката настрани ли наричате делфинови подскоци? Ами то май няма друг начин.

    Мелев един ден разказа случа за някой от плажовете на Юг. Той бил вече не първа младост спасител и на плажа имало много млади и бързи момчета. Случило се нещо навътре в морето и тръгват да тичат няколко спасители и г-н Мелев с тях, но поради очивидни причини бил по-бавен спринтьор от тях и затова взел плавниците, нагазил до кръста и просто ги нахлузил ... и ест стигнал пръв и извадил удавника Smile Въпреки че останалите спасители били по-млади и по-бързи. Затова е важно как се подхожда, от къде влизаш и т.н.

    Но по темата аз май не се сещам за друга техника на влизане.

      В момента е: Пет Авг 22, 2014 12:48 pm